Студ. Мрак. Забвение.
Погребална плоча. Име и презрение.
Видение!- Гробница от мечти!
Като духове и привидения... Блуждаят. Сами.


Те са страшно живи.
И Истински.
И Диви.
Обсебват пъкъла на твоето битие,
убиват всичко в тебе. Тъй добре!
Тъй мощно, тъй бързо като миг-
и тялото ти в безразсъден тик-
се гърчи в чужди вопли....
В чужд водовъртеж,
от симфонията на фалшиви ноти,
от несбъднати животи.....


Ти си воин. Като мен. В Ада.
Тук където няма огън.
Където има само клада.
От мечти.





Искрят фантазии, фонтани.
В небето е заря
Злините- те са вечно разгадани!
А! Ето я!- изтля последната мечта.........