Любов
по принуда



Късно е. Градът заспал е в
призрачен сън.

Само Тя е. Царува и ехидно се смее,
Говори с Гръм.

И храни се с утайка от Мъка.

Поглъща Животи и през Сълзи се
присмива.
Ето я! Тук е- Самотата с Разум
на Сила.

С конете на Вопли Сърцата раздира,

С карета на Болка във всеки се взира.

И сънища плете от паяжини на
Съмнение.


Събуди се! Няма Спасение!