Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2009 09:50 - Сливи за смет или блогър за кмет? – това е въпроса
Автор: kuromur Категория: Технологии   
Прочетен: 5980 Коментари: 12 Гласове:
11

Последна промяна: 21.08.2009 10:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Икономическата  криза и призрака на носталгията  по блогърското пространство ме накараха да грабна перото и да нахвърлям някои свои мисли и въжделения, относно вечния социологически въпрос “Къде сме ние”? Не, определено, отговорът не е този, нецензурният, който ви идва наум, отговорът, всъщност е прост, като самата Истина, и се състои в една елементарна преформулировка. В икономиката има фундаментално правило, че не е важно моментното състояние, а се стремим да отгатнем бъдещето. Може би за това сравняват икономистите с „модерни врачки с тапии“...

     Пропуснах да коментирам националните избори, европейските тоже, защото мисля, че всичко беше кристално  ясно, кристално предвидимо и очаквано, с изключение на точната преднина на ГЕРБ, която се оказа... закъснял подарък по случай 1-ви юни за 3-ната коалиция...

     Овакантеният (понастоящем) пост на кмет на София (както  и на по-безинтересната Враца) ме осени на еретично-гениално-налудничева мисъл... Време е за блогър – КМЕТ!

     Истината  е, че блогърското пространство, чрез симбиозата си с интернет пространството стана арена и  подходяща среда за национални и значими инициативи.      За  това, че протестите, започнали по толкова  драматичен начин на 14 януари 2009 г., бяха подготвени в Интернет, не разбраха само най-загубените милиционери в  Министерството на вътрешните работи, но на тях пък им го бяха казали други  – по-светнати ...

     Добри идеи бяха създаването на полицейски синдикат в Интернет, което се превърна в световен прецедент и създаването на политическа партия в интернет (ааааа, не тази на Д. Божилов), което беше предречено дори предварително чрез блогърското пространство, а именно – партията на Зелените!

         Ако приемем, че Обама, като черен президент направи (р)еволюция в САЩ с използуването на социалните мрежи, разните му там туитъри и други виртуални чудеса, то може да се стигне до заключението, че еквивалентът за България и София е ... блогър-кмет. Колкото и смешно да звучи, блогосферата е способът по най-лесен начин да се изгради един социален барометър на ниска цена, с повече от добри и ефективни, (и поради защитаването на лични тези) безпристрастни резултати. Блогосферата е ни по-малко, ни повече от “електрокардиограма” на общественото мнение, маркиращо различните мнения на хората... които мислят в тази държава.

     Интересното е, че ако наистина блогър стане кмет, то той ще има пряк контакт, та даже и „фийдбек” – обратна връзка, директно от своите избиратели, поддръжници и врагове. А не е ли това, което липсва на местната власт? Не е ли точно местната власт слабата брънка, която не се обсъжда публично? А кой общински служител води блог?

     Всъщност, на национално ниво, много известни настоящи и доскорошни политици започнаха  да бомбандират интернет пространството със своите анализи, прогнози, мнения и естествено – личен стил. От друга страна, на местно ниво, липсва тотално интерес към общественото мнение или към „обратната връзка“. С две думи, колеги – местните власти ни неглижират! И ще ни неглижират, дотогава докато не сме сила, а ние сме сила, която може да отвърне  с  удар на тяхното пренебрежение и безгрижие...

     И така, чудех се дълго, кои точно кандидатури да предложа, но не на шега, а напълно сериозно и реших да се съсредоточа върху няколко, пък който от блогърите отговори на предизвикателството – сърцето ми винаги е било отворено за коментари.

     Най-лесно  беше да набележа двойката, която би била подкрепена от ДСБ. Определено е  двойка, защото конкуренцията между двама изтъкнати блогъри е просто... неустоима. Насърбяваше ме клавиатурата да напиша много просторен анализ за тях двамата, но ще се огранича с това, че те не заслужават да бъдат кмет и зам. кмет, а направо президентска двойка. Не се ли сетихте вече? Става въпрос за Иво Беров и Ангел Грънчаров. Заедно, те определено могат повече...

     При кандидата, който би получил подкрепата на БСП, нещата са по-ясни. Естествено, говорим си за Георги Кадиев. Позитивните му страни са много на брой, но поради факта, че много от избирателите го оприличават на ''социалист с десни убеждения'' или по-простото '' нито риба, нито рак'', той едва ли би получил сериозна подкрепа в блогосферата.

     Политическата ''совалка'' – Георги Ангелов се явява  една от силните възможни кандидатури. Само блогът му, от създаването си насам има повече от половин милион посещения, което, казано на прост език, означава, че харесван или мразен, той има реално и сериозно въздействие върху българската блогосфера. Нарекох го ''политическа совалка'' поради очевидното му лавиране между СДС и ГЕРБ, като даже напълно сериозно името му беше разглеждано  като кандидатура за зам. министър на финансите. Интересното в случая е, че Георги Ангелов и  Симеон Дянков се запознали чрез... блогосферата. Невороятно, но факт ще каже някой. Може би доста от избирателите, симпатизиращи на ''Синята Коалиция'' не биха подкрепили такава кандидатура, точно поради флиртовете му с ГЕРБ. От друга страна, Мартин Димитров, като един от най-изтъкнатите „био-блогъри” се явява (евентуална) сериозна ''дясна кандидатура''. Друг е въпросът обаче, дали една кандидатура на Мартин Димитров, няма да се превърне в  трагично политическо самоубийство. Отговорът е, че на лидерите на партии не им е работа за се кандидатират за кметове, а в СДС най-добре знаят това, имайки пред вид опита на Надежда Михайлова.

     По  естествен път се стига до заключението, че партийно обвързаните блогъри, като че ли не се явяват като силни, открояващи се кандидатури за предстоящите кметски избори. Може би, истинската мобилизация на блогосферата би станала факт, ако се издигне за кандидат политически необвързан човек, с опит както в управлението, така и в строителното инженерство и архитектурата. В този ред на мисли и с тези изисквания, възприети като ''даденост'', политическото уравнение може би има решение в лицето на Теодор Дечев.

     Защо  не? – е водещият въпрос в този казус. Д-р Дечев има ред положителни  характеристики, които биха се вписали добре в управлението на българската столица – политическата му необвързаност му дава шанса да стане ''широк кандидат'' и да получи сериозна подкрепа и от блогърите и от гражданите въобще. От друга страна, опитът му, както в строителното инженерство, така и в социологията и политологията, се явява една здрава  основа, чрез която много от проблемите на София  могат да отпаднат. Друг положителен момент е, че той е консенсусна личност и не се '' срами'' да дебатира с който и да било. От страна на слабите му страни, ще отбележа твърде ироничния му тон на места, както и пределно голямата му толерантност към някои т.н ''крайни елементи'' в Интернет.

     Д-р  Дечев като кандидатура има възможностите:

     1. Да е добра кандидатура спрямо  опит, стаж и образование

     2. Да е първата кандидатура на  кмет на София издигната в  Интернет (което си е за Гинес).

     3. Да се радва на широка обществена  подкрепа.

     4. Да представи ясна визия за  управлението и проблемите на София.

     5. Да разбие политическия естаблишмънт.

     6. Да бъде блогър – кмет.

     Като  най-силна заплаха за една подобна  кандидатура оценявам потенциалното  нежелание да д-р Дечев да стане  кандидат за кмет. Но, времето ще покаже... 




Гласувай:
11
0



1. kobata - Щом е Теодор, лошо няма! Само заради ...
21.08.2009 14:06
Щом е Теодор, лошо няма! Само заради името трябва да иде на балотаж!
цитирай
2. kuromur - Поне балотаж!
21.08.2009 15:46
Интересно ми е само че той какво мисли.
цитирай
3. kobata - ами. . . попитай го. Пиши му в блога и ...
21.08.2009 16:10
ами... попитай го. Пиши му в блога и дано ти отговори...
цитирай
4. raykov - Блогър-кмет
22.08.2009 13:40
Реших да доразвия чудесната идея тук:

http://raykov.blog.bg/politika/2009/08/22/blogyr-za-kmet-zashto-pyk-ne-22-08-09.384095

Гугъл даде доста аргументи в подкрепа на Теодор Дечев.
цитирай
5. an200 - И аз те поздравявам за идеята!
22.08.2009 15:08
Така в блогерската общност ще си кажем:"Ей, най-после наш човек!";)
Смятам, че Т.Дечев е достойна кандидатура! Аз съм "ЗА"!
цитирай
6. анонимен - Волен Сидеров вече беше кандидат за кмет на София.
22.08.2009 22:39
Кандидатираха го от предишната партия на Янето - Б.З.Н.С. (Българско земеделско национално сдружение). Напълно в духа на Волен и на Янето, лозунгът под който мина кампанията беше - "ЧИСТКА".
Чистката не стана, защото народът хич даже и не се помръдна да гласува за Волен. После Волен създаде "Атака", а пък Яне - РЗС и се оказа, че и двамата са уцелили ваксата. Волен не е луд да си остави рахата в парламента, за да става кмет на София. Дайте да не си говорим глупости.

Аз го познавам Теодор, той има всички качества да се накисне в тази столична помия - пада си любознателен и доста мазохист. Та нищо чудно да вземе да се навие на тази щуротия, дето е започнала тук и е продължила при младия политолог Райков. Само че, ако му мислите доброто - изпратете една подписка на бат Бойко, може пък да вземе човека за кандидат. Ако не го вземе, а Теодор Ви се поведе по акъла, ще трябва поне да му се напише благодарствено писмо, че е поизмил очите на софийските демократи. Както гледам, СДС и ДСБ ще се хвърлят на врата на Бойко, Янето от РЗС, кой знае какъв психопат ще извади пак, за да прави чистки ... За ВМРО, Гергьовден, ЕНП, ССД и всякаква друга паплач, изобщо не ми се мисли.

Ако човекът не се дореди до Бойковото благоволение и се съгласи да отсрамва демократичните традиции в София - отпечатайте му поне една многоцветна грамота, да си я лепне на стената, като утешение за загубеното време и за разправиите, които ще си има в къщи.

ан200, душко, ами като смяташ, че Дечев е Ваш човек, вземи че копни и пейстни едни линкове в твоя блог - да се разпространява новината. Иначе ще вземат да минат изборите, докато блогърската общност се организира.

Ще взема да си направя и аз един блог, за да Ви подкрепям, ами Вие не се майте и се ориентирайте към Фейсбук, че там е новата мода. Той Дечев е по-светличък от Обама, ама ако искате да го правите www2.кмет ще се наложи да поработите здраво и във Фейсбук и в Нетлог и във всякакви перверзни социални мрежи. Хайде със здраве, ще се обадя като си регистрирам блога.

Ваш: Емил Миланов
цитирай
7. kuromur - То Волен беше кандидат...
22.08.2009 22:49
Да ама нито е блогър, нито е нормален, нито разбира от нещо освен от омраза :-)
цитирай
8. kobata - Ами, то до 15 ноември има време, ама ...
23.08.2009 04:21
Ами, то до 15 ноември има време, ама все пак ще дойде като утре. Струва ми се, че малко не съм на място в тази ситуация, понеже не живея в София, но пък ми е много интересно като социален експеримент, дали може да се получи нещо от тази инициатива.
цитирай
9. gothic - Подкрепям
25.08.2009 19:21
напълно!!!
цитирай
10. teodordetchev - За блогърските кандидатури.
27.08.2009 01:26

С цената на „превелики усилия” и чудене за кое по-напред да пиша и да обяснявам от позицията си по въпроса за блогърските номинации на кметски кандидатури, помествам линк към безобразно обстоятелствения си отговор до господата Йосиф Йосифов, Тодор Райков и Теодор Иванов, както и до всички досегашни участници в дискусията. Пълният текст на отговора може (и вероятно трабва) да се прочете тук:

http://teodordetchev.blog.bg/politika/2009/08/27/za-blogyrskite-kandidaturi-za-kmetove.386671

Тук в коментарите пускам два фрагмента от пълния текст на хибрида между анализ и отговор, който съм поместил в блога си:

...

ІІ. За релацията „блогърство - кметуване”.

Въпреки дълбокото ми убеждение, че блог.бг е едно доста уютно място с доста толерантни и добронамерени обитатели, смятам, че е ясно на всички, че списването на блог не е достатъчно условие, за да се претендира за кметския стол – било то в София, било то в Голямо Малово ...

В този смисъл, рационален изглежда подходът, блогърите да предложат на политическите партии, някои кандидатури на хора, които им се виждат за подходящи. Нещо подобно е направил Йосиф Йосифов, посочвайки неколцина блогъри като потенциални кандидати от различни партии. Разбира се, имам всички основания да предположа, че господата Иво Беров и Ангел Грънчаров, учтиво ще отклонят подобни номинации, поради очевидната им отдаденост на перото, респективно на клавиатурата, нежели на удоволствието да ръководят почистването на снега по разбитите софийски улици ...

Пак при Йосиф Йосифов се лансира и идеята, че блогърите са в правото си да лансират кандидатурата на независим кандидат. Това е самата истина, но трябва изрично да се подчертае, че е малко вероятно, а и противоестествено някой да бъде кандидатиран за кмет, само защото си списва блога по интересен начин. Принадлежността към блогосферата очевидно сближава обитателите й, но не чак до толкова за да преодолеят политическите си предпочитания. Блогърството само по себе си представлява материализирана склонност към споделяне на информация и лични мнения с много широк кръг от хора, но не и принадлежност към някакво политическо направление. За добро или за лошо „Пиратската партия” в шведския и в германския й вариант още не е доплувала до нашите земи.

Кандидатът за кмет трябва първо да отговаря на разнообразните изисквания, свързани със съвсем не леката му задача. Принадлежността му към блогосферата може да се третира като допълнително достойнство – понякога много голямо, като се имат пред вид нарастващите изисквания за прозрачност и отвореност на управлението. Така беше в случая с избора на Мартин Димитров за лидер на СДС – той имаше качествата да се нагърби с огромната тежест да тегли синята партия извън блатото на безперспективността, а списваният от него блог беше доказателство за готовността му да запознава максимален брой хора с това, което прави и с мотивите, които го движат.

Тук вече е мястото да изкажа една хипотеза от чисто политологическа гледна точка. Воденето на блог, колкото и популярен да е той, никога няма да стане достатъчно условие за номинирането на някого за изборна длъжност. Воденето на блог обаче, може много скоро да се превърне в необходимо и дори задължително условие за подобна номинация. С разширяването на достъпа до високоскоростен, широколентов интернет в България и с постепенното преодоляване на определени психологически бариери при някои социални групи, а да си кажем направо – с преодоляването на задръжките при по-старото поколение, Глобалната мрежа се превръща в първостепенна медия. Неучастието на политик, кандидатиращ се за изборна длъжност в някаква форма на интернет общуване, в обозримо време ще се третира:

- или като признак за НЕ комуникативност и дори за високомерие;
- или като симптом, че кандидатът крие нещо и се страхува от общуване с публиката он-лайн;
- или като признак за ретроградност, архаични нагласи и неспособност за ползуване на съвременни средства за общуване и политическа комуникация;
- или като нежелание да се дава на избирателите своевременна информация за предприеманите от кандидата политически действия.

Вероятно могат да се формулират и други бъдещи тълкувания на нежеланието на политици, кандидатирали се за изборни длъжности, но и тези стигат. Общото между тях е, че всичките ще носят тежки негативи за кандидатите.

Затова, може да се формулира хипотезата, че съвсем скоро общуването с публиката в Интернет ще бъде част от тъканта на индивидуалното участие на политика в обществения живот. Публиката ще предпочита да види неговото собствено присъствие он-лайн и няма да чака „Пи-ар” агенциите да го представят, харчейки безжалостно парите му. Блогърството и / или сродните му форми на он-лайн общуване ще се превърнат в част от битието на хората, които се изживяват като политици и съответно в необходимо но не достатъчно условие за номинация за една или друга позиция.

Политическите партии би трябвало да имат „рецептори”, с които да могат да усетят обществените настроения, чрез оценката на блогосферата към техните кандидати. Политическите партии би трябвало да ценят смисленото списване на блогове от страна на техните повече или по-малко изявени членове, като работа в полза на политическата им кауза.

В този смисъл, дискусията започната от Йосиф Йосифов, Тодор Райков, Теодор Иванов и Милен Радев, съвсем не е лишена от смисъл. И партиите могат да се поогледат, какво става сред собствените им блогъри и целокупната блогосфера е в правото си да обсъжда приемливостта на кандидатури от собствените си среди.
...


ЗАКЛЮЧЕНИЕ:


Всичко написано по-горе, преследва две цели. Едната е да обоснове смислеността на идеята, блогърите като специфична общност (или по-точно – част от тях) да номинират кандидатури за кмет на София или на която и да е друга община или кметство в България.

Втората е да се покаже личното разбиране на автора (сиреч на блогъра Дечев) за рамката, в която трябва да се вмести блогърската кандидатура.

Поради постоянния, макар и благовъзпитан и елегантен натиск от страна на други регистрирани блогъри (както и на свободно прелитащи над блогосферата читатели), свеждащ се до въпроса бих ли приел подобна номинация от страна на част от обитателите на блогосферата (в частност – на блог.бг), забелязвам, че съм си позволил дори да включа в текста и някои програмни елементи и идеи за спешни мерки.

Без усукване и политическо кокетство, отговорът на прекия въпрос, бих ли приел подобна номинация е, че бих поел подобен риск, ако в последващата дискусия усетя достатъчна морална подкрепа. (За материалната по-добре да не говорим на този етап, че ме заболява зъб). Моралната подкрепа бих могъл да усетя, чрез коментарите на блогърите и на нерегистрираните читатели под този текст в блога ми. Не бих изпитал ревност ако коментари се правят и в блоговете на инициаторите на дискусията – господата Йосифов, Райков и Иванов. Няма да възразя, ако особено свенливи блогъри си кажат мнението и чрез лични съобщения.

Под особено ценна морална подкрепа, разбирам коментирането на нашата дискусия в личните блогове на подкрепящите идеята и пускането на линкове към този текст, към писанията на господата Йосифов, Райков и Иванов, както и към други текстове свързани с въпроса, които без друго ще се появят по блоговете. Има съвсем прост количествен измерител на тази морална подкрепа – какво излиза, ако напишем в Гугъл думичките „Теодор Дечев кмет”. Всичко друго е суета и разбира се ... лични съобщения.

В случай, че в обозримо време се усети подобна морална подкрепа (блогърът Дечев категорично не възнамерява да се явява на избори само с родата и с приятелите си, колкото и много да се те ...), може да се премине към формиране на съответния, предвиден в закона Инициативен комитет, който да типоса кандидатурата на блогъра Дечев в съответната Общинска избирателна комисия. Ако работата тръгне, надлежно ще може да се потърси подкрепата и на политически сили, които биха приели описаната по-горе най-обща рамка на блогърската кандидатура, както и по-задълбочените изборни концепции, които ще трябва да бъдат произведени незабавно. Между другото – пак с участието на обитателите на блогосферата ...

цитирай
11. roads - -
03.09.2009 22:14
Аз пък предлагам лицето kuromor за кмет на блогърите!
цитирай
12. анонимен - opera mini скачать бесплатную
31.01.2012 19:03
9 сентября 2010 года вышла стабильная версия Opera Mini 5.1 (минуя 5.0) для платформ Windows Mobile 2003 SE, 5.x и 6.x (сенсорных и несенсорных) по прошествии шести месяцев после выхода бета-версии на этих ОС. Проблемы ввода, присутствовавшие в тестовой версии, были устранены. В дополнение функциям Opera Mini 5.1 для J2ME появились возможности назначения браузера основным обозревателем Интернета, работоспособности на устройствах с большими экранами, поддержки акселерометра (авторазворот экрана), улучшенного рендеринга страниц и шрифтов и расширенных настроек для опытных пользователей<>2]<>3]. http://newminiopera.ru/ opera mini скачать бесплатно
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kuromur
Категория: Технологии
Прочетен: 922268
Постинги: 40
Коментари: 1046
Гласове: 1844
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31